Сватовница :)

Grandmother_Fa_Close_Up

Друго си е да си има някой, който е много грижовен за твоето добруване :)))

Та и аз си имам една дама, грижовна като майка/баба/ леля – сватовница.

Преди време ми вика: “Намерих ти мъж. По големичък е от теб (уточнявам – към 20-тина години), но е много добър и учен човек!!! 🙂

Успях да я разубедя да не се хабИ.

Но тя не се отказва лесно!

Днес ми звъни по телефона:

– Бързо, бързо, погледин през прозореца! Виждаш ли едно младо момче със синя риза????

– Вижам …

– Току що, купи апартамента срещу теб (Всъщност, младежът току що беше направил оглед, ….. кога успя да гу купи не знам ) Трябва да се запознаеш с него! Млад е, хубав е … Трябва да се запознаеш!

– Много е млад… (доколкото виждам, криейки се зад пердето на прозореда – около 20-тина години по-млад )

– Не е много!

– Може да е женен …. (наивно се опитвам да възразя аз)

– Не е женен!!!

Та се зачудих да се смея ли, да се притеснявам ли, да се ядосвам ли 🙂

Пък после си казах – хубаво е някой да е загрижен за теб, мъкар и по някакъв странно нелеп начин.

🙂 🙂 🙂

Та така, иначе – горкият младеж.  И представа си няма какви грижовни хора го отчаква в този блок 🙂 🙂 🙂

 

Advertisements

Уау!!! Мисията на Посланика…

safe_image.php

Мисията на посланика 

Остават само 15 секунди до края на мача и българският посланик в Съединените Щати най-после влиза в игра. Отборът му пада с 1 точка и не знам защо, но някак си на всички изтръпнали от напрежение зрители в залата е ясно, че топката ще попадне точно в неговите ръце. Намираме се в Лоурънс, щата Канзас – yж малък за американските мащаби, стохиляден град, но с огромно значение за милиони хора по целия свят.

15 секунди! Навън стене свиреп прериен вятър, акомпаниран от десет зъзнещи целзия под нулата, но легендарната зала на Лоурънс Хай, наричана от всички тук “Джунглата”, клокочи като гърлото на действащ вулкан. Публиката е потна, превъзбудена и полудяла. Напрежението е осезаемо и се е вкопчило в тези последни секунди с ясното разбиране, че нещо изключително е на път да се случи. В баскетбола 15 секунди са цяла вечност, така че изходът от този инфарктен момент все още е надеждно скрит дълбоко в гънките на плътен възел. Но преди да възложим неговото разплитане на ръката на нашия посланик нека ви разкажа за една друга ръка. Ръката с белезницата…

Тя принадлежи на мъж на име Иян. На дясната му ръка наистина има белезница. За нея е закачено бляскаво куфарче направено от титаниева сплав. Казват, че 250 дни в годината обикаля целия свят с въпросното куфарче и на практика не се разделя с него. За да го отворите ще ви трябва ключ за белезниците, ключ за куфара и сложен код известен само на Иян. В куфарчето има два непретенциозни листа пожълтяла хартия. Хартия, на стойност милиони долари. Но защо този странен, добродушен човек меридиянства и паралелства по цяла година с два листа хартия, херметически затворена и впита в китката му? Причината е че хора по целия свят искат да ги видят и той просто не може да им откаже.

auction

Дядото на Иян, Джеймс е погребан на няколко минути от залата, в която се намираме.  Казват че бил гений – човек с четири доктората, единият от които за медицина, но това с което ще бъде запомнен завинаги са двата листа хартия в куфарчето на Иян. Преди 119 години той е формулирал върху тях първите 13 правила, благодарение на които днес съществува игра наречена “баскетбол”.  Двете хартийки са нейното безценно кръщелно свидетелство. Подобно на дядо си, Иян Нейсмит е много особен и много добър човек. Мисията му в живота е да помага на бедни деца и сираци. Но финансовата криза остави Фондацията му без средства. Това бе причината след толкова години да реши да се раздели с безценното куфарче съдържащо наследството на дядо му. Преди два месеца Иян Нейсмит предостави двата листа на Sotheby и поиска да бъдат обявени на търг. Всеки цент от продажбата ще бъде дарен на Фондацията.

Който някога е стъпвал в Лоурънс знае идеално значението на баскетбола за този град и значението на града за баскетбола. Играта е навсякъде – във всеки двор, къща и училище, в очите на малчуганите, във въздуха… Тук всеки е специалист по баскетбол, а по тротоарите често може да се натъкнете на велики играчи: бивши, бъдещи и настоящи. Първият ми адрес в града бе улица Нейсмит #1815. На 50 метра, на същата улица е легендарната зала на Канзаския Университет “Алан Фийлдхаус” – един от най-старите и прославени баскетболни параклиси в света. Тук скитат спомени за легенди като Уилт, Джо Джо Уайт, Ловелет и Уудуърд. Тук навремето стиснах голямата ръка на Чембърлейн и гледах Джордан на живо. Пак тук е създадена и развита треньорската професия – не толкова от първия треньор Нейсмит, колкото от легендарния стратег Фог Алън.

Пак на същата именита улица, в скромен дом преди години е расло слабичко момче на име Дейвид Буут. Както всяко друго хлапе в града, Дейв е бил напълно покорен от играта, тупкал по цял ден топката и се надявал да играе ако не в Университета, то поне в залата на гимназията си Лоурънс Хай – “Джунглата”. Но съдбата имала свое собствено намерение. Дейвид не успял да стане елитен играч, но затова пък завършил икономика, станал успешен бизнесмен, създал финансова империя в богатия на ресурси Тексас и натрупал приказно богатство.

Преди три месеца, на 10 декември Дейвид се въоръжи с чековата си книжка и с всичките си мечти от деството и се впусна в една от най-жестоките битки в живота си – битка с арабски шейхове, световно известни музеи, ексцентрични колекционери и западно-европейски милионери. Когато яростното наддаване най-после завърши Дейв бе спечелил търга за 13-те правила на доктор Нейсмит. Цената? 4,3 милиона долара – най-скъпата спортна реликва в световната история! Но още по-интересно е, че Дейвид Буут няма намерение да държи в себе си двата листа хартия. Веднага след като ги купи, той заяви че ще ги дари на Университета, защото твърдо вярва, че мястото им е в Лоурънс, там където малко след като е поела първите си дихания играта е избрала да направи първите си крачки и където витае духът на нейния забележителен създател. Университетът ще построи нещо като малък храм, в който безценният документ ще бъде изложен завинаги и който без съмнение ще стане място за баскетболно преклонение на привържениците на играта

И точно тук, на това свято за играта място, в средата на Америка и в сърцето на баскетбола, днес вятърът вие, “Джунглата” е кипнала от напрежение и очите на всички са отправени към едно 17-годишно българско момче. Момче на име Георги Фунтаров. Естествено, че не е попаднал тук случайно. Съдбата си знае работата, но това е цяла друга хубава история. Някой ден ще ви я разкажа, но сега е време да обърнем внимание на играта…и на посланика.

Вижте, аз винаги съм вярвал, че независимо дали го желаем или не, всеки един от нас, българите зад граница, е посланик на страната ни в чужбина.

За повечето хора, особено тук в Америка, нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Ние сме визитната картичка, брошура и прозорец към страната ни. Така че всеки български дом е консулство. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил живота там е посолството ни. Даката, шофьор в Чикаго – посланик; Методи, зъболекар в Денвър -посланик, Оги, механик в Бостън – посланик, Елена Поптодорова, посланик във Вашингтон – посланик, Георги Фунтаров, ученик в гимназията Фрий Стейт в Лоурънс, Канзас – посланик. Днес е негов ред да връчи своите акредитивни писма.

Георги е тук от лятото, записа се във Фрий Стейт и започна да учи и да тренира. Още след първите няколко мача стана ясно, че е най-добрият играч в отбора и бързо се наложи като топреализатор и най-умел защитник във Фрий Стейт. Наскоро се сблъска с най-силния отбор в щата Канзас – Уичита Хайтс, където играе соченият за бъдеща звезда в НБА Пери Елис. Без да му мигне окото, Жоро отбеляза 18 точки от всякакви възможни положения и измъчи именития си съперник в защита. Малко по-късно се натъкна на друга звезда – 210 сантиметровият тъмнокож ихтиозавър Уили Каули и непобеденият му отбор – Олейта НУ. Резултатът? 15 точки за Георги; 4 за Каули и победа за Фрий Стейт на чужд терен! Изведнъж целият щат заговори за българина и името му започна да се появява редовно в медиите.

Днешният двубой в “Джунглата” е особен – най-очакваният гимназиален мач на годината. Сякаш целият град е тук. Лоурънс Хай срещу Фрий Стейт. Двете мегаучилища просто не могат да се понасят. Лоурънс е толерантен и цивилизован град, но днес нещата са извън контрол. Атмосферата е неописуема. Подобен благодетен хаос не може да бъде разказан – трябва да се изживее. Ако търсите отговор на въпроса защо Щатите винаги ще имат баскетбол, ще го откриете не в НБА, а точно на такова място. Гимназиалният баскетбол в Америка е стихийно явление, пълно с невинен ентусиазъм, сладка лудост и градивна енергия. Жоро не е играл през живота си в подобна лудница и изглежда малко объркан. Феновете на Лоурънс Хай знаят, че за да имат шанс трябва да извадят Георги от релси. На трибуните има огромен, глупав плакат насочен директно срещу него. Още на загрявката забелязвам, откачената публика го е стъписала и че Жоро e много напрегнат.

С влизането в игра е фаулиран моментално, но когато стъпва на линията за наказателен удар, публиката започва да го освирква. Тактиката е успешна – Георги изпуска фаула…после изпуска следващия..и по следващия. Стрелбата не му върви, топката не стига до ръцете му, съдиите също се обръщат срещу него. В един момент Георги най-после се откъсва, полита към коша и добавя топката с категорична забивка! Но съдиите преценяват, че се е набрал на ринга и отсъждат техническо нарушение. Треньорът на Фунтаров е бесен и го вади незабавно от игра.

С четири фаула, българинът трябва да гледа безпомощно от скамейката докато преднината на съотборниците му започва да се топи. 15 секунди преди края Фрий Стейт пада с една точка и треньорът Чък Лоу взима своето последно прекъсване. Въпреки, че  току-що бе изиграл кошмарен мач, въпреки че бе постоянна жертва на яростта на публиката, въпреки че бе емоционално изцеден и че иначе безпощадната му ръка днес изпускаше, треньорът реши да се довери на звездата си. След един бърз заслон, топката успява да стигне до Георги вляво от таблото. Фунтаров се обраща бързо с дясното рамо към коша и завърта дълга кука. Защо, Жоре, защо? Тази стрелба е твърде рискована…твърде далече от коша.

FuntarovUS222

От момента, в който топката напуска възглавничките на пръстите му, докато стигне до коша, получавам няколко спонтанни микро-инсулта. Времето забавя ход. Топката увисва във въздуха. За пръв път публиката замлъква. Минава цяла вечност, но накрая за ужас на феновете на Лаурънс Хай и за радост на всички останали топката минава като въздишка през мрежичката – 61:60 и победа за Фрий Стейт!

Залата избухва. Играчите на Лоурънс Хай рухват на земята. Около 300 облечени в зелено фенове на Фрий Стейт се разливат като цунами върху игрището. Играчите се прегръщат. Глутница журналисти се нахвърлят върху отбора в търсене на Георги. “Уфф, знаех си че няма да можем да го спрем този българин”, чувам някой да казва и си давам сметка че нашият, 17-годишен тийнейджър е станал завинаги част от един много богат баскетболен фолклор.

В следващите няколко часа, Георги получава над 400 предложения за приятелство във Фейсбук. Телевизията повтаря пет пъти победния му кош. “Този изстрел пристигна чак от България” казва коментатора и после добавя: “Това беше най-великият мач между тези два отбора!”


Във вестника се получават безброй писма от разгневени читатели, които смятат че публиката на Лоурънс Хай е дискредитирала града, скандирайки срещу едно момче отдалечено толкова много от родителите си, приятелите и родното си място. Георги получава обаждания от безброй хора, които не познава и на които не е давал телефона си. Всички те му се извиняват от името на самозабравилите се фенове. На следващия ден, на голямо поле до училището някой е написал в снега с огромни букви “БЪЛГАРИЯ”.

Постепенно започвам да си давам сметка, че за една секунда, с един единствен изстрел скромният, 17-годишен Георги Фунтаров успя да направи повече в този град за реномето на страната ми, отколкото аз за 20 години.

Да разстърсиш по този начин мястото, в което живее душата на баскетбола, където е погребан нейният създател, където се пази нейното кръщелно свидетелство. Да накараш това светилище да говори с уважение за България. Знам какво мислите и сте прави разбира се – не е само изстрелът.

Георги е обичан в този град заради много други неща. Въпреки качествата си на игрището, това момче веднъж не се е опитало да стане център на вниманието, да се самозабрави, да хукне по клубове или да набере телефоните на непознатите момичета, които му подхвърлят номерата си всеки ден. Скромeн, учтив, дисциплиниран и целенасочен, от първия ден в Щатите, Фунтаров не е спрял да се раздава до край и в училище и в залата. Тук това не остава незабелязано. Георги е обичан от всички, които са имали контакт с него. Говорих и с учителите му и с треньорите и те са изумени от светкавичната му адаптация към напълно различните култура, език и система. Наскоро съпругата на бившата звезда в НБА Дени Менинг ми каза, че обожава характера на Георги и е щастлива, че синът й Ивън играе с него. Бил Селф, един от най-големите треньори на Америка и човек, който не обича да раздава комплименти  наскоро ме намери на трибуните, само за да ми каже колко е впечатлен от играта и поведението на Жоро.

Толкова съм благодарен на родителите му, на българските му треньори и учители и на страната ни за това, че са отгледали подобен човек и че дават повод на всички ни да забравим песимизма си и да повярваме, че докато имамe хубави послания, носени от достойни посланици, ще има и надежда.

Не знам какво е приготвило бъдещето за Георги Фунтаров, но съм сигурен в едно – дори да не вкара нито точка повече през живота си, дори утре да спре да играе баскетбол, дипломатическата му мисия вече е трyмфално изпълнена. Имам изумително доказателство. Създадено от ученици, фенове и граждани на Лоурънс на хиляди километри от нашата малка, красива страна. Открих го вчера напълно неочаквано когато влязох в прекрасната, нова зала на Фрий Стейт – една от най-големите и модерни гимназии в Щатите.

Доказателството се взираше в мен  с големи, зелени букви под формата на един единствен огромен плакат.

GBB

Потърках невярващ очи, но плакатът не изчезна. В три хубави английски думи, които ще помня завинаги, той гласеше просто:

“БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ!”

от книгата “Кривата на щастието”, Иво Иванов

За гей-културата, а не за гей-прайда :)

768x

Някои кратки размисли … провокирани от миналия Гей-прайд и реакциите около него: 

Казусът с гей – културата не е свързан просто със сексуалната ориентация и избора на отделния индивид.

В този смисъл, един хомосексуалист или симпатизант / поддръжник на гей-културата е точно толкова грешник, колкото и всеки друг, който не се е примирил с Бога.

В очите на Бога, грехът си е грях – независимо какъв е той. Няма спор в това. 

Затова по никакъв начин не подкрепям истерията към проблемите на хомосексуалността или радикализирането спрямо гейовете.

НО

Проблемът с гей-културата (според мен) изобщо не бива да бъде подценяват или подминаван.

Това е култура, която директно атакува идентичността на човека, като Божествено творение.

В Битие 1:27  се казва, че  “Бог създаде човека по СВОЙ обра и подобие – МЪЖ и ЖЕНА ги създаде.”

Размиването на границите на тази божествена определеност – мъже и жени, въвеждайки междинни състояния и/ или променящи се възможности за идентичност (социален пол и т.н) , всъщност е удар именно върху идентичността на човека, като Божие творение. 

Това е толкова разрушително и опасно, колкото например Дарвиновата теория за произхода на видовете … която в последствия заляга и в Марксизма. 

В този смисъл, идеологията на гей-културата минава много отвъд личният избор (или личният грях). 

Нейното разрастване води до все по – агресивно поведение и дори бих казала диктаториални претенции … които се опитва да наложи чрез закони и да превърне в държавна политика под маската на “равни права”.

Какви са адекватните действия в противовес на гей-културата е друга тема.

Тук исках да споделя само размисли, относно същността на проблема.

ПП: заелязвате ли, че няма държавна политика за защита правата на лъжците, прелюбодейците, лъжесвидетелите … и т.н, но има опити за прокарване на закони, протектиращи хомосексуалността … ? 
Само по себе си този факт, показва тенденция за насилствено налагане на дадена идиология, чрез лостовете на политическата власт.

Сутрин мъжът има две задължения

happy-old-couple-2

Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:

Първо, да целуне жена си и да й направи комплимент, и второ, да разсмее семейството на закуска.

“Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак, и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш.

Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.

После ще й направиш комплимент. Дори да е: “Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!” и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти.”

🙂

Взето от : http://www.highviewart.com/cvetno/dyado-mi-kazvashe-che-sutrin-mazhat-ima-dve-zadalzheniya-9436.html?utm_campaign=shareaholic

ТО

Screen Shot3 copy

Ще ви разкажа една кратка история по действителен случай. Ще ви заинтригува … сигурна съм!

И така….

Купонът за рождения ден на 10 годишната Бет е в разгара си.

Огромна торта, куп жизнерадостно пищящи момичета, балони, подаръци … и всичко както си му е реда на един толкова важен за всяко момиче ден!

И както подобава на една млада дама, разпилените къдрици и блясъкът за устни от време на време трябва да бъдат поправяни пред голямото огледало.

Точно с тази мисъл в ума си, Бет бързо изтича до сервизните помещения на сладкарницата (казано простичко – до дамската тоалетна)

Бутна вратата и влетя с отворена вече чантичка и блясък в ръката.

И точно в този момент пред очите и попадна … ТО … (аз така го кръстих … ТО би се обидило ако ме чуе и би претендирало, че са накърнени човешките му права, но за щастие няма да ме чуе)

Какво прави ТО пред стресираните очи на Бет ли? Използва писоара , разбира се!

ТО е възрастен чичко, който смята себе си за възрастна леличка … Не, няма грешка.

Просто биологичният  пол на ТО е различен от социалният пол на ТО.

Чичкото определя себе си като леличка , а дамската тоалетна е за всички – и биологичните и социалните дами ….

Ок, ок, протестирате, защото казах, че историята е по действителен случай.

И не ви излъгах!

Точно това би било напълно реална ситуация в недалечното бъдеще.

Както и общи съблекални;

Както и общи спални стаи по спортни и други лагери …

и т.н. и т.н.

Защото България се кани да въведе 3-ти пол!

Ратифицирайки Истанбулската Конвенция, ние ще пристипъм към признаването на т.н “социален пол”, който е независим от биологическия пол на лицето.

И така, ако и вие като мен смятате това за пълно безумие

ПОДПИШЕТЕ петицията за ОТХВЪРЛЯНЕ на Истанбулската конвенция!

Подпиши СЕГА (утре може да е късно) от тук: http://civilactionbg.com/?p=222

Ако ви се жени – женете се :)

wedding__fun

Еййй значи, суеверието е голяма работа!

Не трябвало хората да се женят на високосна година. Ми да не се женят на 29 февруари, много просто! 🙂

Не трябвало да се носи злато. Защо, какво му е на златото през високосна година? Погрознява ли?

Не трябвало да се променя НИЩО през високосна година!
Най-накрая! Мъжете имат оправдание да не се бръснат (това си е промяна!)
Малките момиченца – шанс да си пуснат дълги коси …
А който е затънал в кал – да си остане там.

Не трябвало бременни да се подстригват на високосна година. Леле! Останах без думи…
Не трябвало и да се доближават до нищо остро. Край с готвенето, дами 🙂 Цяла година – почивка :)))

funny-woman-cook-1

Малко (много) е налудничаво, нали?

Ако заговорим за вяра и Бог излизат разни аргументи като: това е за слабите, за не твърде образованите, няма доказателства и научни обяснения (?!) ….

Но суеверните небивалици са като “топъл хляб”. Какви доказателства, какви обяснения? Никой не се и опитва да ги намери.

Отново бих казала – налудничаво, нелогично, нелепо …

Мисля си, че тези странности идват от дълбокото усещане вътре в човека, че има и друг – невидим, духовен свят … който той не може да си обясни.

И дори да се опитваме, не можем да избягаме от себе си. Инстинктът към духовното (невидимото) е вкоренен дълбоко вътре в нас, защото сме Негово творение. Създадени по Негов образ и подобие. Създадени да Го търсим и намерим.

И това е много по логично и естествено от всички суеверия, взети накуп 🙂

Така, че ако през високосната 2016 година ви се жени – женете се. Ако ви се носят златни бижута – носете си. Ако ви се готви – гответе си :))))

Ако искате да Го (Бог) намерите – не пропускайте шанса си. Възможно е, дори през високосна година! 🙂

This entry was posted on January 14, 2016. 2 Comments

Само за тийнейджъри ;)

Unknown

Обичам тийнейджърите.
Харесвам ги!

Харесвам различният начин по който изглеждат … лилавите коси, скъсаните дънки…
Харесвам непонятният език на който си говорят 🙂
Харесвам шантавия начин по който се забавляват … и как си чатат седнали един до друг 🙂 🙂 🙂

Казано с две думи – страхотни са!

Затова толкова ме натъжава, когато възрастта (тийнейджърската имам предвид) става параван за криене. Или за обяснение … или за извинение …

Нали знаете:”Ами аз съм тийнейжър, затова … еди какво си!”

“Аз съм тийнейджър и просто се забавлявам.” Да, знам, че се забавляваш, но колко мръсни думи ще изтърпиш (пренебрегнеш) докато се забавляваш?

“Аз съм тийнейджър, естествено че ще се бунтувам!” Да, знам, че си тийнейджър, но колко ще презреш тези които те обичат за да се самонараниш… ?

“Аз съм тийнеждър, как да не мечтая за любов … и прегръдки и целувки … и …. нали знаеш… сега …?”

Да, знам, че си тинейджър. Знам!
И знам, че си твърде ценен за да си замълча, когато издигнеш паравана “Аз съм тийнейджър”.
Защото зад този параван има твърде много капани.

Знам, че си тийнейжър. Знам също, че моят Бог е и твой Бог.
Богът на моята средна (ако щеш – зряла) възраст, е Богът и на твоята тийнейджърска възраст!

И Той също го знае!
И е казал доста неща за теб:

– БЯГАЙ … “RUN from anything that stimulates youthful lust”, 2 Tim 2:22
– ВНИМАВАЙ… ” “Be careful to do whatever I tell you. Do not add to it or take away from it.
– СТОЙ БЛИЗО … “Love the Lord your God. Walk in all His ways. Obey His Laws. Stay close to Him, and work for Him with all your heart and soul.” Joshua 22:5
– ПАЗИ .. “23 Keep your heart pure for out of it are the important things of life. 24 Put false speaking away from you. Put bad talk far from you.” Proverbs 4:23,24
– НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ… “I will never leave you or let you be alone.” So we can
say for sure, “The Lord is my Helper…” Hebrews 13:5

И още много… Можеш сам да ги намериш.

Та какво ще кажеш да изхвърлим (ако искаш заедно) паравана “Аз съм тийнейджър”?

ОК?